Експерти: Неплащането на битовите сметки ще увеличи бъдещите разходи на домакинствата
Потенциалното налагане на мораториум ще сътвори голяма междуфирмена задлъжнялост
Неплащането на сметките за ток и вода единствено ще усили бъдещите разноски на семействата, вместо да ги облекчи, предизвестяват специалисти. Потенциалното налагане на мораториум на заплащанията за комунални услуги ще се отрази зле освен на персоналните бюджети на жителите, само че и на стопанската система като цяло. Въвеждането на сходна мярка ще сътвори голяма междуфирмена задлъжнялост.
Във връзка с разпространяването на болестта Covid-19 у нас към този момент се подхващат редица ограничения, които би трябвало да улеснят потребителите при заплащане на техните месечни отговорности. Например ЕРП-тата, приканиха своите клиенти да се възползват от опциите за отдалечено заплащане на сметките. Правителството също планува редица ограничения, с цел да облекчи изпадналите в усложнение клиенти. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова към този момент разгласи, че срокът за разсрочено заплащане на сметките се усилва на 20 дни. В същото време в публичното пространство се стартират все по-радикални хрумвания, без да се регистрират евентуалните стопански резултати. Например, предходната седмица Българска социалистическа партия внесе законопроект (б.а. на 18 март Народното събрание отхвърли предложението) за мораториум върху прекъсването на ток, вода и телефон при неплатени сметки в изключително състояние.
Икономистите обаче са безапелационни за отрицателния резултат от такава мярка както върху популацията, по този начин и върху бизнеса. „ Мораториумът значи отсрочване, а не опрощаване на сметките, което ще усили бъдещите разноски на семействата, при изискване, че приходът им остава неизменен “, разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Той акцентира още, че натрупването на две или повече сметки ще затрудни доста повече домакинските бюджети. Затова целесъобразно би било жителите да се отнасят към заплащането на сметките за ток и вода както към други артикули от първа нужда, които заплащат сега на приемането им.
Проучване на ИПИ демонстрира, че методът в другите страни от Европейски Съюз и Съединени американски щати е тъкмо противоположен на това да се постанова мораториум. Там разчитат на положителните взаимоотношения сред фирмите и техните клиенти. „ Мерките включват гарантиране на непрестанно обезпечаване на услугите, разсрочване на сметки за клиенти, които са повлияни от епидемията и унищожаване на санкции за забавени заплащания “, сподели още Стайков. Въпреки това множеството сдружения в други страни предлагат да се заплаща каквото е допустимо от сметките, с цел да не се натрупват огромни отговорности, които ще би трябвало да се покрият в последващи месеци.
Според специалистите евентуалното въвеждане на мораториум върху битовите заплащания ще сътвори и голяма междуфирмена задлъжнялост. Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов неотдавна изясни, че месечните доходи на клиентите на контролирания пазар на електрическа и топлинна сила и ВиК услуги са от порядъка на над 300 млн. лева След като жителите заплатят сметките си, крайните доставчици също се разплащат по веригата. Това включва преводи към мрежовите компании, публичните снабдители, производителите на електрическа и топлинна сила, държавните структури, подизпълнителите и снабдители на артикули и услуги и т. н.
От ИПИ показват още, че близо половината от разноските на секторите, свързани с производството и разпределението на сила и ВиК услуги отиват в минната индустрия.
Значителни средства се разпределят и към другите стопански браншове. Например 11% отиват за покупки на електрическа сила и газообразни горива, 8% са предопределени за сухопътния превоз, 5 на 100 отиват за покупки на кокс и рафинирани нефтопродукти, 4% - за финансови услуги, без застраховането и спомагателното пенсионно обезпечаване, 4 на 100 – за строителни действия и други
„ Така всяко административно ограничаване на приходите на тези компании ще се отрази на другите браншове от стопанската система и бързо ще усили междуфирмената задлъжнялост по сходство на резултатите, които наблюдавахме в интервала 2012-2015 година “, разяснява още Калоян Стайков.
От Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) към този момент сигнализираха, че има огромни провокации пред енергийните компании даже и без да се постанова мораториум върху заплащанията. Заради разпространяването на ковид и въведеното изключително състояние понижава потреблението на сила и природен газ. Причината е, че сега са спрени или лимитирани редица индустриални мощности в промишлеността, туризма и търговията. Отделно от това се чакат усложнения и закъснение на заплащанията на потребената сила и природен газ от промишлеността, туризма и битови консуматори. Затова и от БЕМФ предвиждат, че има риск от ликвидна рецесия по веригата във всички енергийни сдружения, което може да сложи под риск сигурността на снабдяването.
„ В тази връзка нашето мнение е, че разбираемата грижа на държавното управление за разсрочване на битовите сметки на потребителите не би трябвало да остане единствената самодейност на Министерство на енергетиката в този миг ”, се показва в декларация на БЕМФ. Наред с други стъпки, които оферират, БЕМФ смята, че решението за удължение на периода за заплащанията с 20 дни следва да се удължи до края на периода на въведеното изключително състояние, само че не по-късно от 1 месец. Според тях мярката би следвало да важи единствено за клиенти, които заплащат сметките си на каси, а не по разплащателни сметки, защото втората група най-вероятно не изпитва толкоз съществени финансови проблеми. От БЕМФ даже оферират да се намерения дали удължаването на периодите за възнаграждение би трябвало да се ползва за консуматори, които получават енергийни помощи от бюджета, и по този начин неравнопоставено да получат двойно преимущество. БЕМФ предизвести още, че удължаването на този период след 14 април може в допълнение да утежни ликвидността на системата и да сътвори риск за естествените енергийни доставки.
Неплащането на сметките за ток и вода единствено ще усили бъдещите разноски на семействата, вместо да ги облекчи, предизвестяват специалисти. Потенциалното налагане на мораториум на заплащанията за комунални услуги ще се отрази зле освен на персоналните бюджети на жителите, само че и на стопанската система като цяло. Въвеждането на сходна мярка ще сътвори голяма междуфирмена задлъжнялост.
Във връзка с разпространяването на болестта Covid-19 у нас към този момент се подхващат редица ограничения, които би трябвало да улеснят потребителите при заплащане на техните месечни отговорности. Например ЕРП-тата, приканиха своите клиенти да се възползват от опциите за отдалечено заплащане на сметките. Правителството също планува редица ограничения, с цел да облекчи изпадналите в усложнение клиенти. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова към този момент разгласи, че срокът за разсрочено заплащане на сметките се усилва на 20 дни. В същото време в публичното пространство се стартират все по-радикални хрумвания, без да се регистрират евентуалните стопански резултати. Например, предходната седмица Българска социалистическа партия внесе законопроект (б.а. на 18 март Народното събрание отхвърли предложението) за мораториум върху прекъсването на ток, вода и телефон при неплатени сметки в изключително състояние.
Икономистите обаче са безапелационни за отрицателния резултат от такава мярка както върху популацията, по този начин и върху бизнеса. „ Мораториумът значи отсрочване, а не опрощаване на сметките, което ще усили бъдещите разноски на семействата, при изискване, че приходът им остава неизменен “, разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Той акцентира още, че натрупването на две или повече сметки ще затрудни доста повече домакинските бюджети. Затова целесъобразно би било жителите да се отнасят към заплащането на сметките за ток и вода както към други артикули от първа нужда, които заплащат сега на приемането им.
Проучване на ИПИ демонстрира, че методът в другите страни от Европейски Съюз и Съединени американски щати е тъкмо противоположен на това да се постанова мораториум. Там разчитат на положителните взаимоотношения сред фирмите и техните клиенти. „ Мерките включват гарантиране на непрестанно обезпечаване на услугите, разсрочване на сметки за клиенти, които са повлияни от епидемията и унищожаване на санкции за забавени заплащания “, сподели още Стайков. Въпреки това множеството сдружения в други страни предлагат да се заплаща каквото е допустимо от сметките, с цел да не се натрупват огромни отговорности, които ще би трябвало да се покрият в последващи месеци.
Според специалистите евентуалното въвеждане на мораториум върху битовите заплащания ще сътвори и голяма междуфирмена задлъжнялост. Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов неотдавна изясни, че месечните доходи на клиентите на контролирания пазар на електрическа и топлинна сила и ВиК услуги са от порядъка на над 300 млн. лева След като жителите заплатят сметките си, крайните доставчици също се разплащат по веригата. Това включва преводи към мрежовите компании, публичните снабдители, производителите на електрическа и топлинна сила, държавните структури, подизпълнителите и снабдители на артикули и услуги и т. н.
От ИПИ показват още, че близо половината от разноските на секторите, свързани с производството и разпределението на сила и ВиК услуги отиват в минната индустрия.
Значителни средства се разпределят и към другите стопански браншове. Например 11% отиват за покупки на електрическа сила и газообразни горива, 8% са предопределени за сухопътния превоз, 5 на 100 отиват за покупки на кокс и рафинирани нефтопродукти, 4% - за финансови услуги, без застраховането и спомагателното пенсионно обезпечаване, 4 на 100 – за строителни действия и други
„ Така всяко административно ограничаване на приходите на тези компании ще се отрази на другите браншове от стопанската система и бързо ще усили междуфирмената задлъжнялост по сходство на резултатите, които наблюдавахме в интервала 2012-2015 година “, разяснява още Калоян Стайков.
От Българския енергиен и минен конгрес (БЕМФ) към този момент сигнализираха, че има огромни провокации пред енергийните компании даже и без да се постанова мораториум върху заплащанията. Заради разпространяването на ковид и въведеното изключително състояние понижава потреблението на сила и природен газ. Причината е, че сега са спрени или лимитирани редица индустриални мощности в промишлеността, туризма и търговията. Отделно от това се чакат усложнения и закъснение на заплащанията на потребената сила и природен газ от промишлеността, туризма и битови консуматори. Затова и от БЕМФ предвиждат, че има риск от ликвидна рецесия по веригата във всички енергийни сдружения, което може да сложи под риск сигурността на снабдяването.
„ В тази връзка нашето мнение е, че разбираемата грижа на държавното управление за разсрочване на битовите сметки на потребителите не би трябвало да остане единствената самодейност на Министерство на енергетиката в този миг ”, се показва в декларация на БЕМФ. Наред с други стъпки, които оферират, БЕМФ смята, че решението за удължение на периода за заплащанията с 20 дни следва да се удължи до края на периода на въведеното изключително състояние, само че не по-късно от 1 месец. Според тях мярката би следвало да важи единствено за клиенти, които заплащат сметките си на каси, а не по разплащателни сметки, защото втората група най-вероятно не изпитва толкоз съществени финансови проблеми. От БЕМФ даже оферират да се намерения дали удължаването на периодите за възнаграждение би трябвало да се ползва за консуматори, които получават енергийни помощи от бюджета, и по този начин неравнопоставено да получат двойно преимущество. БЕМФ предизвести още, че удължаването на този период след 14 април може в допълнение да утежни ликвидността на системата и да сътвори риск за естествените енергийни доставки.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ